Детето от 18 до 24 месеца -част II

    Вече ви казах, че от няколко месеца и за дълго още у детето ще се борят желанието за приключения и нуждата от безопасност. Вие сте безопасността. Но спомнете си, че детското любопитство е неуморимо, че то надвива страха, че въображението му е богато, понякога дори дяволско, че още няма чувство за опасно и че странните вкусове и отвратителните миризми не го отвращават. Затова постепенно обяснявайте на детето си кое е позволено, кое забранено и кое е опасно. Знаете, че от едногодишна възраст детето започва да разбира много неща и все повече ще разбира, но то не може да отгатне какво може да прави и какво му е забранено.

Детето може да държи лъжичката си, но много се цапа 

когато яде. Храни се шумно и силно вдишва между

 глътките когато пие

    Как искате то да знае, че е позволено да се отвори една кутия, за да се види какво има в нея, но не бива да се отваря будилникът,за да се провери какво тиктака вътре в него? Вашите обяснения, придружени от изразителна мимика, ще го научат. Но не искайте много от него. Способността му да разбира е много по-малка, отколкото изглежда от неговото уверено личице. Ако вие действително не искате да ходи в някоя стая, осуетете отиването му с помощта на някакво материално средство, а не със словесна забрана. Детето се научава много бързо да зачита света на големите. Когато направи глупост, не му се карайте много. Гневът ви ще го разтревожи и изплаши. Когато често мъмрят детето на тази възраст и много му викат, у него се поражда чувство за вина. Впрочем на тази възраст родителите наричат глупост някакво нормално действие на детето, продиктувано от неговата интелигентност, и което е вълнуващо откритие за него. Когато детето премества някаква мебел, за да вземе топката си, която се е търколила под него, това не е глупост, това е находчивост. Ако се карате на детето си, нека гневът ви да не бъде пропорционален на стойността на счупената вещ. Детето не прави разлика между скъп порцелан и обикновената чаша, купена от пазара.

   Не го наричайте винаги лошо. Накрая то ще помисли, че това е името му. На тази възраст детето не може да бъде лошо. Неговият начин да учи е, като пипа всичко. Да му се сърдим за това е все едно да упрекваме гладния, че яде от ястието, което му поднасят. Възрастните също обожават да пипнат нещо, което- виждат за първи път. Доказателство за това е, че във всички музеи на света има надписи: „Пипането забранено!“ Вижте в магазините как жените докосват, обръщат, .опипват предмета, който искат да купят.

 
Добре насочвано от родителите си, детето добива голяма свобода в продължение на 6 месеца. На втората си годишнина то е вече по-сръчно, владее тялото си, умее да изразява мислите и чувствата си, става по-общително. Това е вярно при всички случаи. На две години детето се е преустроило, закъсненията са преодолени. Дотогава успоредно с класическото бебе (първи зъб - на 6 месеца, първи стъпки - на 12 месеца, първа фраза - на 18 месеца) съществуваше и малкият феномен, проходил на 9 месеца, и най-бавният, който до осемнадесетмесечна възраст не беше направил първите си стъпки, и малкото момиченце, което и на 4 месеца не се усмихваше, и другото, което на 2 месеца вече познаваше околните, и т. н. Всички тези деца са нормални, но просто поради различното им устройство, поради различния им темперамент постигаха успехите си на различни възрасти. По същите причини и зъбите им не израстваха по същото време. Сега заекът настигна костенурката. На две години всички деца знаят да правят същите неща, с едно изключение — говора. Някое дете знае 20 думи, друго 50, трето 100. Но всички те имат една обща отличителна черта — те щедро си служат с глагола.

Да тича за него е голяма радост. Често се удря в мебелите

То дърпа, тича и удря, като вика високо

   Глаголът изразява действие. Нормално е детето да си служи с него във възрастта, когато е толкова активно. За начало то употребява неопределеното наклонение или причастието: Бебо (и)злезе, тати па(д)на и т. н. Лицата и времената ще се появят по-късно. Засега фразата, съвсем елементарна, се състои от една или две думи плюс глагол. Например: „Тати  (о)тво(р)и тик-так“. В предишния етап думата заместваше фразата.

Бебешкият говор трае от 6 до 12 месеца, ако не бъде възприет от родителите под предлога да бъдат по-добре разбирани. Това е грешка. Бебето казва „пупа“, защото още не знае да казва „супа“, но то много добре е разбрало, че супа е течността, която мама му дава на обяд. Постепенно, като слуша другите да казват супа, то скоро ще се научи, защото говорът е преди всичко въпрос на подражание. Но когато околните осакатяват думите, детето до безкрай ще повтаря „пупа“, „дичка“, „бонче“ и т. н. А това е голяма загуба, защото на тази възраст детето започва да се интересува от имената на предметите, които го заобикалят. То е очаровано, когато слуша нови думи.

   Говорът е толкова важно нещо, че искам да спомена и следното. Не искам да кажа, че на детето трябва да говорим сякаш сме речник, но не бива да съкращаваме смело всички думи под предлог, че детето разбира по-добре дичка от водичка, бонче от бонбонче и т. н. Детето няма предпочитания.

   Но  ако то казва „пупа“, защото още не може да произнесе „с“, не го укорявайте  (няма никаква полза от това, само може да го обезсърчите или да започне да заеква), просто продължавайте да казвате супа и един ден то спонтанно ще каже „супа“.

Освен това има и „любовни“ думи, създадени от всяко дете. Не посягайте на тях!

                                                          <<< към I част

Вижте също:Детето до 1 месец
                    Детето от 1 до 4 месец
                    Детето от 4 до 8 месеца
                    Детето от 8 до 12 месеца
                    Детето от 12 до 18 месеца