Кръводаряването-това е хуманен, безвъзмезден акт на милосърдие и човешка солидарност.Ползите и нуждите от кръв са всеизвестни, така че да навлизам в излишни подробности е ненужно.Кръвта се възстановява , така че кръводаряването не вреди по никакъв начин на човека. Тук ще засегна друг аспект на кръводаряването в България -принудата да се кръводарява. Тази порочна , незаконна и изключително опасна практика на болниците. Става въпрос за изискването да се "възстановява" прелета кръв , или да се доведат кръводарители за да се извърши определена операция.
Защо е порочна - поради простата причина че така отблъскват , и малкото кръводарители останали в страната.Аз съм кръводарявал три пъти доброволно и един път насилствено. Точно така насилствено. На мои близък се беше наложило да се прелива кръв , и след това започна едно изнудване да се възстанови тази прелята кръв, да се намеря хора който да "дарят" и т.н. Докато се чудех откъде да намеря хора , получих и оферта от стоящите пред центъра роми да им заплатя за "услугата". Ужасих се от това безочие, и не толкова на ромите/ това не ме учуди/, а това на персонала. Както казах аз съм дарявал три пъти преди това, имам книжка че съм безвъзмезден кръводарител - а те ме изнудваха. Сега как бих си позволил да даря отново кръв , като зная че утре може на някой мои близък да му потрябва, а аз да съм дал предния ден и да няма кой да му помогне. Естествено е че не мога да поема този риск и като последствие -един истински безвъзмезден кръводарител по малко.
Защо е незаконна- В закона за кръводаряването ясно е записано че кръводаряването е доброволно и не може да бъде предмет на сделки или да става по принуда, а осигуряването на кръв е задължение на болниците, не на пациентите. Ако нямат необходимата кръвна група те трябва да осигурят транспорт до най близката болница в която я има за да се достави. Лекарите подлежат на административни и парични наказания, за неспазването на закона.
Защо е опасна- когато хората са принудени да даряват кръв, те са склонни да крият заболяванията си , като по този начин поставят в опасност не само собственото си здраве но и това на пациентите на който ще бъде прелята тяхната кръв. При описаният от мен случаи , един от хората който ми помогнаха и дариха кръв , имаше висока кръвна захар, само че не приема никакви медикаменти, а само спазва диета. Та той "дари" кръв, като не съобщи на лекарите за състоянието си , и изложи на риск собствения си живот/т.к. при диабет е изключително противопоказно, и даже забранено/ за да помогне.
Така , и каква е равносметката от написаното до тук . Като предпочетоха да ме изнудват от болницата "спечелиха" няколко банки кръв но загубиха един кръводарител -който в перспектива би дал повече отколкото са получили, нарушиха закона- само не разбирам защо никой не им търси сметка, а поставиха на риск живота и на друг човек. Е струваше ли си? Според мен не.
Няма коментари:
Публикуване на коментар